Чудесните лъчи

Той провери електроизмерител-ните уреди и включи тока. От бобините на Румкорф зазвуча меко, монотонно бръмчене.
Неочаквано силен порив на ра блъсна прозореца, разтвори го и удари двете му крила о рамката на прозореца. Зазвъняха стъкла. В стаята се втурна вихър, загрмяха стьклениците по масата, вятьрът разкса, обърка и разсипа по пода записите на наблюденията, графиките.
Рентген бързо отиде до прозореца и погледна. Небето беше мрачно, покрито с облаци. Той затвори прозореца и започна да събира разхвърляните по стаята хартии и бързо се измори. В кьщи никога не би се занимавал с това- нима ще позволи Берта?...
Берта? - спомни си той за жена си. Тя, разбира се, отдавна го чака, а той, както винаги, се бави тук. Не, днес няма нищо се-риозно, трябва по-скоро да се прибира в къщи. И той остави всичко и се разбърза. Сне работния си халат, наметна палтото си и като загаси светлината, искаше да излезе.
Но какво свети там на оная маса? Не, навярно така му се е сторило. Рентген излезе и затвори след себе си вратата. Но не направил и две крачки, той се спря.
Що за светлина имаше на ма сата? Стори ли му се или наи стина там светеше? Не би могло да му се стори. И зрението не би могло да го измами. Да, на масата имаше светлина, някаква зелена светлина.
И Рентген се върна.
В лабораторията беше тъмно, всички лампи бяха изключени, но на масата действително светеше някакво зелено петно. Той се приближи до масата, наведе се.
Светеше колба с бариев платиноцианид, оставена от някого.
Но защо пк тя свети? Рентген знаеше, че кристалите на баривия платиноцианид могат да светят — в това нямаше нищо необикновено, но само ако върху тях действува някаква светлина.
Каква светлина? В лабораторията светлината е изгасена, а отвън съвсем не проникваше и прозорците бяха тьмни. Какво можеше да осветява кристалите на бария и да предизвиква тяхното светене?