Нилс Бор

Ръдърфорд вече беше имал случай да почувствува, че мекостта означава отстъпчивост, стеснителността му - послушание, и деликатността му. Сега това можаха да почувствуват и в Копенхаген. Бор не смяташе, че професурата му е дадена по нечия милост. Подмазването, както и всичко робско, не в природата му. Той не умееше да вдига юмрук, за да удря силно по масата, но умееше да вдига очи, изпълнени с непреклонна убеденост. Неспособен да нанесе пряк удар, той умееше да изрыгва опорните камьни от стената на неразбирането и тя се срутваше. Неговата енергия беше не енергията на морската буря, а енергията на реката, която си пробива път.
 Той извоюва разрешение да взе-ме заместник-лектор, за да има повече време за изследвания. И сам се обърна кьм правителство-то с искане за разрешение и за средства за създаване на нова университетска лаборатория. Затова родословието на неговия знаменит институт наистина мо-же да се води от втората половина на 1916 г. И от същото време започва историята на копенхагенската му школа.
...Обаче каквото и да ставаше, от аудиторията нито за минута не изчезваше училищно-семейният копенхагенски дух с неговата не. принудена смяна на сериозността и детинщините.
...Една забележка по повод на злополучната теория на Клайн позволи на Бор да се увлече от мисълта, че между буреносните облаци и земята могат да възникнат условия, които да водят до разпадане на веществото, и птицата, която лети там, ще бъде обречена на гибел. Нима това не е експериментална проверка на
теорията? Полемиката продължаваше, а Бор все разсъждаваше на глас за съдбата на нещастната птица. И когато спорещите замлъкваха, се раздаваше насмешливо-опечаленият глас на Еренфест: „Е какво, Бор, птицата още ли е жива?" И взривовете от смях караха минаващите по коридора да надничат през вратата, и то не без завист.