Откритието на Джи-Джи

Това с история за едно от удивителните открития на човечеството - откриването на "тухличката на вселената", която днес привично наричаме електрон. И за забележителния английски учен, който го е направил - Джоузиф Джон Томсън. И така да се пренесем в ,,тихия" деветнадесети век, когато в увития от диви рози старинен тухлен дом, в лаборатория, запрашена още от времената на Максуел, беше извршено изследването, което преобрна всичко в научния свят... Да се вслушаме в бавния старчскии глас, лесно започващ весел разказ за своя живот. ,,…Родил съм се в Четъм, предградие на Манчестер, на 18 декември 1856 г. И времето, и мястото бяха много сполучливи, защото това беше един от най-интересните периоди на световната история. Монархите падаха една след друга, заменяха ги републики, а понякога - диктатури. Откритията и изобретенията причиняваха все по-големи изменения в живота на обществото. Когато бях малко момче, в нашия град нямаше нито велосипеди, нито аероплани, нито електрическо осветление, нито телефони, нито радио, нито грамофон, нито електротехника, нито рентгенови снимки, нито кино, нито микроби - поне докторите не ги намираха..." Джоузиф Джон Томсън, известен впоследствие сред учените под шеговитото прозвище Джи-Джи, произлязло от инициалите на неговото име Joseph John писа в края на своя дълъг живот спомени, които започват именно по предадения по-горе начин. В тези спомени има глава, която се нарича „Между детството и юношеството", макар че в нея най-много се говори за науката; глава „Трайпос" - където има твърде много страшни подробности за средновековното посвещаване в званието рицар на науката; глава за футбола, защото Джи-Джи беше страстен запалянко и доста добър нападател; глава за спиритизъм, в която се разказва за това, как Джи-Джи за малко да разобличи мошениците-спиритисти, и накрая глава за откриването на електорона - това е най-веселата глава, защото Джоузиф Джон Томсън страстно обичаше науката и го радваше всичко, което ставаше в нея - даже отрицателните и положителните йони, които той ласкаво наричаше „весели малчугани".