По суша и море

Повестите от сборника
„По суша и море"
показват великолепно съчетание
на забележителен замисъл и простота
на израза.
Техните главни герои
най-често са чувствителни,
духовно извисени и мислещи хора,
заобиколени от грубата
и безкомпромисна реалност.
По един красив и несложен начин
писателят внушава,
че когато съдбата прекърши бляновете на нравствено чистия човек, тя прекършва и самия него. С други думи — човекът съществува чрез възвишеното у себе си. Тази мисъл
е спойката на създаденото от Джоузеф Конрад изкуство.