Бележки по маншетите

Творчеството на Михаил Булгаков (1891–1940) е така тясно свързано със съдбата му, в него толкова силно са изразени личните впечатления на писателя, че по книгите на Булгаков може да бъде пресъздаден целият му удивителен, изпълнен с трагични събития живот. От тази гледна точка настоящото издание представлява особен интерес. То включва „Бележки по маншетите“ — автобиографична повест за литературния дебют на младия Булгаков, за дните от 1921 година, когато той, още слаб след прекарания тиф, пристига в снежната, неотоплена и гладуваща Москва.
„Москва от 1921–1924 година съм изучавал не от някаква прекрасна далечина — ще напише по-късно Булгаков.— О не, аз живеех в нея, избродих я надлъж и нашир…“ Тук той сякаш повтаря съдбата на младия Чехов — сътрудничи на десетки издания, написва множество фейлетони и разкази (по-голямата част от тях под псевдоним), които сега грижливо се издирват и се издават.
„Театрален роман“ („Бележки на покойника“ е едно от названията на книгата в ръкопис), който също е включен в нашето издание, е своеобразно продължение на жанра автобиографични бележки и жив очерк за нравите на литературна и артистична Москва от 20-те години. Дълго време Булгаков е свързан с МХАТ — и при поставянето на пиесата му „Дните на Турбини“, и по-късно. Той лично участва в репетициите на своята пиеса „Молиер“, в драматизацията на „Мъртви души“ по Гогол; играе епизодична роля в пиеса по Дикенс. „Театрален роман“ се ражда в самия Художествен театър, той идва от стихията на устните разкази, талантливите пародии и импровизации — и се издига над тях, защото включва най-дълбоките размисли на автора за съвременния театър, за призванието на драматурга.
Тази книга представя Булгаков и като майстор на „кратката форма“: новели от времето на Гражданската война, свидетел и участник в която е той; образци от неговите „кратки“ сатири, публикувани през двадесетте години във вестниците „Гудок“, „Накануне“ и други, а също така една от неговите сатирични повести „Фаталните яйца“.
Книгата завършва с „Бележки от различни години“ на Сергей Ермолински, известен кинодраматург, приятел на М. Булгаков. „… За Булгаков е писано много: очерци и есета, докторски и кандидатски дисертации в СССР и в чужбина — пише Вениамин Каверин.— Но ако сложим повечето от тези трудове на едната везна, а на другата — сравнително малкото произведение на Сергей Ермолински, смятам, че именно то ще натежи.“
Предговорът към книгата е написан от доктора на филологическите науки Пьотър Палиевски.