Саматари

...нещо в храстите отпред ми шавна. Мярнаха ми се индианци, които за миг ми се сториха, че са от нашите и се връщат в гората. Но неочаквано страх сви стомаха ми. Без да се помръдна в хамака, можах да си дам сметка, че всичките ни хора бяха на мястото си; оттам идваха други, които не говореха и не вдигаха шум. Семпроний, който бе най-близо до мен, гледаше тъпо в огъня. Показа се младеж с необикновено теосложение и отмести един клон с мъка си, на който бе опъната стрела, готова да полети всеки миг. В него нямаше нищо необикновено освен една особеност, която отначало не ми направи впечатление, но в напрегнатата тишина звучеше като фалшива нота. Много по-късно успях да си спомня, че тая особеност беше белезникавата кал, която покриваше тялото на младежа, сякаш излизаше от глинен калъп.