Възхвала на глупостта

Великата глупост и забавлението заради самия себе си на Еразъм Ротердамски

„Който не може да бъде Еразъм, желае да бъде епискот“. Тази мисъл на Лабрюйер е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Тук не става дума само за двата пътя на човешката амбиция, които най-често взаимно се изключват, нито за това, че бездарните творци предпочитат да бъдат администратори. Великият характеролог и есеист очевидно е искал да каже нещо повече: в името на голямата задача на своето дело истинският творец не може и не трябва да се стреми към епископството, към малката житейска амбиция...

…Цвайг и Екзюпери – това са два духовни полюса, между които е разпъната една зъзнеща действителност, най-доброто, което тя може да създаде. Те съумяха да съберат и запазят в себе си оскъдната топлина на своето време и да я прелеят в творчеството и в жизнената си съдба….