Чарлз Чаплин

Мама беше субретка във вариетета, близо тридесетгодишна „миньонка", със свежа кожа, виолетовосини очи и дълга светлокестенява коса, толкова дълга, че би могла да седне върху нея. Ние съе Сидни я обожавахме. Макар да не беше изключителна красавица, за нас тя бе прекрасна.
По-късно хората, които са я познавали, ми казваха, че била нежна и привлекателна и имала необикновено обаясние...
 Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, прислужник на лекар и т. н., но като Сидни по време на всички тези „професионални отклонения" нито за момент не забравях крайната си цел да стана актьор. Затова, докато сменях професиите си, не преставах да си лъскам обувките, да си вчесвам косата, да си слагам чиста яка и периодично да отивам в театралната агенция „Блекмоур" на Бедфорд стрийт до бул. Стренд. Правех го, докато дрехите ми имаха приличен вид…
 И така аз ще сложа край на моята одисея.
Зная, че времето и обстоятелствата са били благоприятни за мен. Станах любимец на хората по целия свят, обичали са ме и са ме мразели. Да, светът ми даде най-доброто, което имаше, и малко от най-лошото...