Към преизподнята

Бер се потапяше в случая така, както можехс да направят това малцина. Той се поставяше на мястото на убиеца и проникваше в неговото съзнание...
Ето и сега, умът му бе прескочил в мрака на мината, където тялото на някакво момиче лежеше врху скален под. В неговото въображение тя не беше купчина кокали, увити в парцали - а един жив човек изплашена паникьосана, изпитваща болка и той беше там, непосредствено до нея. Звукы от нейния последен вик загльхна и Бекър чу някакьв друг, заплашителен звук. Това беше дишането на нейния убиец- бързо, възбудено, като при оргазъм. Бекър чувстваше мъжа до себе си, усещаше похотливата му усмивка, неговите очи, с ноздри пламнали от усилието му да погълне последния дьх на момичето...

" Един роман с невероятен коефициент на жестокост"