Колелото на смъртта

Механично вдигнах глава и веднага си пожелах да не бях си правил този труд. Полилеите наистина бяха от стари колела на каруца, както ми беше обяснила Стефани. И наистина висяха от тавана на дебели железни вериги. Но този над главата ѝ имаше някакъв дефект. Светеха само две крушки, останалите бяха скрите от човешка фигура, просната напреко на силно наведеното колело. Беше доста едър тип, лежеше по корем, очите му бяха широко отворени, но едвали виждаха нещо...