Чудовището от рокайла

Необикновен стържещ шум стигна до
слуха му. Какво, по дяволите, беше това? Любопитството надделя и той направи още няколко крачки. Постепенно очите му свикнаха с мрака и той съгледа очертанията на замка. Промкна се до каменната стена и се притисна в нея. По-добро място за наблюдение не мо-жеше да намери. На всичко отгоре заваля и дъжд. Започна да святка и да грми. Той се наведе и клекна зад един каменен блок. Гласовете на брега ста-наха и по-припрени. Стържещият шум се засили. Чуха се бързи стъпки и някой влезе в микробуса. Запали мотора и с него -фаровете.
Светлините им прорязаха две успоредни пътеки по езерната повърхност. И дъхът на Андреев спря. Не можеше да повярва на очите си. Колкото и невероятно да му се струваше, но Ласи, чудовището на езерото Лако, рьмжейки, се приближаваше към брега.
Малка грозна глава, високо вдигната над водата. Двете грбици, които беше виж-дал по снимките на „Таверна Ласи", послушно я следваха. Стържещото ръмжене се сля с мотора на фолксвагена и след малко спря.