Мир вам, госпожо!

Опитах се да се залъжа с мисълта, че двете тъмни петна под краката ми са от боя, но знаех, че не са. Бавно коленичих и докоснах едното от тях. Беше влажно и лепкаво... Излязох в градината. Спуснах се до морето и останах да гледам сините вълни. Не исках да я виждам сега. Исках да я запомня такава, каквато я познавах. Не можех да плача, защото цялото ми същество внезапно беше пресъхнало. Едни голям гларус направи кръг над главата ми. След това, сякаш стреснат от безмълвието ми, той се отдалечи навътре към морето, като една отливаща душа.