Пламтящото съдилище

На пода на скрина лежеше подносът, който му бяхме донесли, преди да излезем. Пак там беше и чашата - празна, замацана с мляко. Но имаше и нещо, което никой не беше внасял тук: тежка сребърна купа, старинна и гравирана, доколкото зная, без особена стойност. Откакто се помня, стои долу в бюфета. На дъното и се виждаше утаена, лепкава на вид течност. А до нея бе проснато тялото на котарака Йоахим. Побутнах го, но животното беше мъртво. И тогава разбрах.